юристи консултанти.
Състав на комитета:
д-р Никола Марков
д-р Рали Димитров
д-р Анета Аничкина
д-р Даниела Димитрова
Моля изпращайте мненията на адрес: executive.committee@bpabg.com
Психиатрична помощ в България – проблеми и предложения
Във връзка с проблемите с финансирането на Държавните психиатрични болници, от името на БПА, изпратихме писмо до парламентарната комисия по здравеопазване относно проблемите в психиатрията и най-вече за това, че от месец септември 2009 година финансирането на психиатричните болници е в размер на 70% от намаления с 10% годишен бюджет.
На 12.11.2009 г. от 15 часа бях поканена заедно с републиканския консултант по психиатрия – проф. д-р Вихра Миланова на изслушване в комисията по здравеопазване, след което комисията пожела всички данни от избраните комитети към БПА да им бъдат предоставени с цел коригиране на финансирането.
Прилагаме изказването пред комисията по здравеопазване.
Председател на БПА – д-р Теменужка Матева
До: Парламентарната комисия по здравеопазване В България съществуват следните структури на психиатричната помощ:
1. Психиатрични диспансери – 12 на брой. Финансират се като делегирана дейност, функция “Здравеопазване” чрез общинските бюджети на база брой преминали болни преди две календарни години.
2. Психиатрични болници – 12 на брой, 9 от които се намират в Северна България и три – в Южна България. Те се финансират директно от бюджета на Министерство на здравеопазването. Размерът на финансирането се определя на база исторически бюджет, който се индексира само с размера на официално отчетената инфлация.
3. Отделения по психиатрия към Многопрофилните болници – 21 на брой. Отделенията към МБАЛ получават средства на преминал болен, но поради липса на приходи от НЗОК и много по-дългият престой на пациентите им, са нежелани от колегите им в Многопрофилните болници, тъй като имат многократно по-малко приходи в сравнение с останалите специалности.
4. Университетски клиники по психиатрия- имат усложнено финансиране, като са в неравнопоставено положение с другите университетски клиники по причина на липса на финансов принос по клинични пътеки.
5. Специалисти, работещи по договор с НЗОК - обслужват извънболничната психиатрична помощ. Финансират се от НЗОК. Условията за работа на специалистите психиатри са уеднаквени с тези на другите специалисти, независимо от факта, че психично болният човек изисква проследяване и неколкократни повторни прегледи.
Всички психиатрични лечебни заведения работят в условия на сериозно недофинансиране и дефицит. Психичното здраве е един от приоритетите на нашата държава, най-вече детското психично здраве, превенция на суицидите, лечение на зависимости към психоактивни вещества, рехабилитация и ресоциализация.
Развитието на дейности като:
- рехабилитация на лица с психични проблеми;
- детско-юношески центрове за психично здраве;
- междуобластни специализирани ТЕЛК;
- съдебно-психиатрична експертиза
всички с изключително висока социална значимост, се извършва без финансиране и се явяват като финансово бреме за структурите, които ги развиват.
Основен проблем на всички психиатрични лечебни заведения за стационарна помощ е методиката на финансиране. Тя не зависи от броя и качеството на извършваните дейности по проведените програми от грижи, а за диспансерите и отделенията към МБАЛ - само и единствено от броя на преминалите болни. За психиатричните болници финансирането се извършва на база исторически бюджет. По този начин се формира разбирането, че колкото по-малко на брой дейности се развиват, колкото по-малко се работи и се лекуват и рехабилитират пациенти, толкова по-малки загуби ще се инкасират.
Поради това според нас съществуващият регламент за реда на финансиране на психиатричните лечебни заведения за стационарна помощ следва да се промени. Преди това обаче трябва да се извършат промени в тяхната структура, а именно:
1. Да се унифицират изискванията за брой на разкрити легла, отделения и дейности съобразно лекуваното и обслужвано население;
2. Да се унифицират програмите от грижи по профила на лечебните заведения – болници, диспансери или бъдещи други структури, амбулаторна психиатрия и други;
Размерът на субсидията на всички психиатрични лечебни заведения за стационарна помощ би следвало да се определя според броя и качеството на извършваните дейности.
Специално внимание следва да се обърне на разходите за спешната психиатрична помощ, тъй като тя има голям превантивен и социален ефект и се прилага спрямо лица с опасно поведение, застрашаващи живота и здравето на околните, както и собственото си здраве и живот.
За работата на психиатрите специалисти, работещи по договор с НЗОК, следва да се отчете необходимостта от:
1. Проследяване на пациентите с психични заболявания и уточняване на периодиката и броя на контролните прегледи;
2. Предлагаме промяна на регулативните стандарти и съотношението на първични към вторични прегледи така, че да е възможно дългосрочно проследяване на лица с тежки психични разстройства.
ПРОТОКОЛ
ОТ РАЗШИРЕНО СЪБРАНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БПА
Днес, 18.10.2009г., в гр. Русе, в рамките на ХVІІ-та национална конференция на БПА, от 09:00 часа се състоя разширено събрание на УС на БПА. На събранието присъстват:
- Д-р Теменужка Матева – председател
- Д-р Петър Маринов- бивш председател
- Д-р Дора Атанасова – бъдещ председател
- Д-р Надя Иванова – секретар на БПА
- Д-р Даниела Димитрова – ковчежник
- Д-р Пламен Атанасов – председател на сдружението на частните психиатри в България- асоцииран член на БПА
- Д-р Никола Марков – председател на Колегиум частна псих иатрия и индивидуален член на БПА
На събранието присъстваха Управители на диспансери, Директори на психиатрични болници, Началници на психиатрични отделения към многопрофилни болници и университетски клиники, индивидуални членове на БПА.
УС има кворум и може да заседава и взема решения.
Заседанието на УС се председателствува от д-р Т. Матева – председател на УС.
Протоколчик на събранието д-р Н. Иванова – секретар на БПА и член на УС.
Право на глас за приемане на предложените решения имат само членовете на УС.
Д-р Т Матева предложи следния дневен ред:
1. Запознаване с основните пунктове, по които се е водила дискусията с министъра на здравеопазването по време на работното му посещение в гр. Русе - в частта за психиатричната помощ в България.
2. Подобряване на дейността на организацията и достъпа на всички членове до актуална информация, касаеща всичко, свързано с българската психиатрия.
3. Създаване на работни групи за изготвяне на предложения за:
- промени в Устава на БПА;
- предложения за промени във финансирането на стационарната психиатрична помощ;
- предложения за промени в съществуващите законови нормативни актове и предложения за нови наредби, касаещи специфични дейности в психиатрията;
- предложения за извънболничната психиатрична помощ и работа със здравната каса.
Д-р Т. Матева:
Други предложения за промени и допълнения в дневния ред?
- Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
- За – 5 души
- Против и въздържали се няма.
Дневният ред на заседанието се приема.
1. По първа точка от дневния ред:
Д-р Т. Матева запозна УС на БПА и всички присъстващи с водената с Министерство на здравеопазването дискусия относно реформата в психиатрията.
- Когато ние предложим какво искаме то нещата ще започнат да се случват през 2011 година. За да можем да предложим съвсем конкретни неща на последната среща на УС на БПА се взе решение:
- Да направим общо събрание през м. февруари за промени в Устава в гр. София. За да може то да бъде ефективно неговото организиране а и организирането на всички мероприятия трява да се подсигуят платени , стоящи в офиса на БПА технически сътрудници.
- Д-р Лорис Саян – Управител ОДПЗС Бургас- Какви по-конкретно промени в Устава
- Д- Матева – На първо място – членски внос, второ Промяна в юридическия статус от организация в частна полза в такава с обществена полза с цел възможността за участие в различни проекти
Доц. Хранов – Държа да подчертая, че в Устава трябва да залегне Етичен кодекс за работа с други дружества и фармацевтичната индустрия. Да се определи мястото на БПА в сертифицираното на професията. Да се премахнат различни разпоредби за разпределение на проценти от приходи /спонсорство/ . Да има финансова ревизия на БПА, която да залегне в устава.
Не съм разбрал през последните години БПА да е давала някакви средства за квалификация и обучение на млади специалисти.
Д-р В. Наков – Пари за стипендии за млади специалисти са давани и в момента може би 2-ма приключват специализацията си. Всяка година се провежда редовен годишен одит, ако в устава се заложи ревизия може и ревизия.
Д-р Матева – В устава има страшно много комисии и комитети, което трябва да се преосмисли и да се сведат до минимум.
Д-р Н. Марков – В края на м. май се състоя среща на 3-те сдружения в психиатрията и УС на БПА. Там има около десетина неща, които се обсъждаха и дава възможност общността да излиза с общи позиции при представянето пред властта. Едно от нещата което се обсаждаше беше създаването на награден фонд с който да се стимулират поне две научни разработки. Аз предложих да дам два лекторски хонорара за учредяването му. Този фонд е отворен за всеки който желае.
Доц. Хранов – аз съм изцяло зад тази идея стига тези пари да се дават за нещо което ще се направи и след това ще се представи пред общността.
Д-р Н. Марков – Да това да бъде награда, която да се даде на следващата научна конференция на БПА.
Д-р Н. Марков- Искам да поставя въпроса, решенията които ние вземаме къде и как да бъдат отнесени? Има Наредба която структурира Национален съвет по психично здраве към МЗ. Да изискаме да се активира дейността на този съвет.
Друг въпрос които се обсъди през м. май беше създаването на календар на научните събития касаещи психиатричната общност. Това би могло да стане до края на 2009 за 2010 година ако се получат заявките до края на ноември.
Д-р Хранов - Всъщност се касае за предложение към фармацевтичните компании тъй като няма как да го изискаме, но можем да откажем да подкрепяме техните събития ако не са включени в календара. Трябва да се наложи правилото да се подкрепят инициативите на сдружението, а не частните мероприятия. За това е нужно да се изготвят етичните правила спрямо индустрията и сертифицирането на продължителното обучение на провеждането на мероприятията да се извършва от БПА.
Д-р П. Маринов - Това с точките може да стане само с промяна на законодателството.
Д-р Марков – В сайта на БПА да се помести списък на психиатрите с техните координати и квалификации и това да се ползва при наемане на работа – по подобие на психолозите. Предлагам да качим в сайта на БПА протокола от срещата на УС на БПА и другите сдружения, въобще да работим за това сайта да стане активен и да го пълним.
Д-р Матева – НСПЗ към МЗ има 32 члена, представители на различни организации. Работата му е с ниска ефективност. Трябва да поискаме този съвет да работи.
Д-р Л. Саян- Проблемите сами си ги създаваме. Първи създадохме своя съсловна организация но в последствие активността ни е ужасна, общите ни събрания са много интересни. Вижте по какъв начин сме дошли тук. Нека всеки идва сам на собствени разноски и да не се излагаме. Всеки от нас е зависим когато някой плаща. БПА е член на СПА. Основната организация е БПА, всички останали сдружения са различна форма на организираност.
Д-р Т. Толев – Смятам , че трябва да направим така, че БПА да повиши своя авторитет. Това може да стане като БПА реагира на събития касаещи психиатрията бързо и съдейства във времето. Чуваме, че министерството за първи път търси съвет от психиатричната общност. Трябва да оповестим, че настояваме МЗ да възстанови издръжките на психиатричните болници веднага. Болниците разчитат само на бюджет и финансирането трябва да се възстанови. По този начин БПА ще заяви, че отстояваме всички казуси свързани с психиатричната помощ.. Друго по което БПА трябва да има становище е заплащането на персонала в психиатричните болници. Да се промени механизма на финансиране на психиатричните болници. Ако се промени механизма на финансирането ще последва автоматично промяна във функционирането.
Още две неща: За продължителното обучение и квалификация трябва да излъчим лице от БПА което да участва в акредитацията на мероприятията, сертифицирани от БЛС . Второ към сдружения като Човеколюбие и други, напоследък възникнали антипсихиатрични триади, които разпространяват твърдения с невярно съдържание, БПА трябва да взема становище. Съгласен съм и подкрепям създаването на фонд за научно стимулиране към БПА
Д- Матева – Имам 4-ри конкретни предложение за работни групи, които да изготвят предложения в следните области
- промени в Устава на БПА
- предложения за промени във финансирането на стационарната психиатрична помощ
- предложения за промени в съществуващите законови нормативни актове и предложения за нови наредби касаещи специфични дейности в психиатрията.
- предложения за извънболничната психиатрична помощ и работа с РЗК
Всяка група от работните ще получи финансиране от БПА и предложенията на тези групи трябва да бъдат изготвени най-късно но края на м. януари и след това ако ме упълномощите ще се боря тези предложения да влязат в МЗ.
Доц. Хранов- Асоциацията трябва да настоява акредитацията на продължителното обучение да се извършва не от държавни комисии, а от академични психиатри. Предлагам да се обсъди проф. Зохар да бъде избран за почетен член на БПА.
Д-р В. Сотиров – има изработен кодекс за професионалната етика на БЛС. Ако сми членове на световната психиатрична асоциация може да се приеме техния етичен кодекс. Възразявам председателите на различни сдружения в психиатрията да канят на заседания и срещи с УС на БПА, тъй като всички сме членове на БПА и асоциацията е над всички сдружения. Набива да забравяме че има експерти към МЗ Секция за „Глобално психично здраве”, национален консултант. Като тези експертни тела са се провалили в своята дейност и функциониране които дефицит ние ще трябва да коригираме.
Д-р Радулова – В тези групи да бъдат включени ръководители на болници, които са най- добре запознати със стационарната психиатрична помощ, а в грубата за до болнична психиатрична помощ – психиатрите които работят там. Има предложение тези работни срещи да не се правят в последния ден на конференциите а в началото когато присъстват повече хора. Другите сдружения бяха създадени защото БПА нехаеше за колегите работещи в извън болничната помощ и хора които на са запознати определяха правилата за работа с НЗОК
Д- р Н. Марков – Ива три сдружения. Сдружението „Частна психиатрия” и членовете му са автори на Психиатричния стандарт но не е асоцииран член на БПА. Сдружението на Рали Димитров е асоцииран член.
Д-р Аничкина – Трябва да се създаде група, която да работи върху остойностяването на лекарския труд. В програмите на конференциите на БПА от 10 години слушаме само индустрията.
Д-р Сотиров – тъй като съм председател на контролната комисия държа да се спазва действащия устав и тези работни групи да бъдат наречени Комитети а не комисии и аз се ангажирам да работя в комитет за промяна на Устава.
Желание да работят в този комитет изявиха Д-р Иванова и доц. Хранов
Състав на комитет по промяна на Устава
- Д-р Владо Сотиров
- Доц. Лъчезар Хранов
- Д-р Надя Иванова
Комитет за предложения за промени във финансирането и организацията на стационарната психиатрична помощ.
- Доц. Р. Шишков
- Д-р Лорис Саян
- Д-р Т. Толев
Комитет за предложения за промени в съществуващите законови нормативни актове и предложения за нови наредби касаещи специфични дейности в психиатрията.
Желание да участват в този комитет изявиха:
Д-р Николинка Ангелова, Д-р Петър Маринов, Д-р Владо Сотиров, Д-р Дянкова и Д-р Дора Атанасова и юристи консултанти.
Състав на комитета:
Д-р Николинка Ангелова,
Д-р Петър Маринов,
Д-р Владо Сотиров,
Д-р Дянкова
Д-р Дора Атанасова
юристи консултанти.
Комитет за изготване на предложения по доболнична психиатрична помощ, договори с НЗОК и НРД.
Д-р Никола Марков
Д-р Рали Димитров
Д-р Аничкина
Д-р Даниела Димитрова
Конкретни предложения след направените обсъждания:
1. Общото събрание да се проведе в София, като датата и дневния ред бъдат обявени в сайта на БПА
2. Определените Комитети да представят предложенията си най-късно до края на януари 2010 година.
3. Упълномощаваме Д-р Матева – председател на БПА да внесе изготвените предложения в Парламентарната комисия по здравеопазване, психиатричния отдел към МЗ , НЗОК и БЛС.
4. Да се разгледа от управителния съвет предложението за обявяване на проф. Зохар за почетен член на БПА.
Които е съгласен с така направените предложения моля да гласува:
За 5 гласа
Въздържали се и против няма.
Направените предложения се приемат .
С това дневния ред на настоящото събрание се изчерпва и същото се закрива в 11.15 часа.
Гр. Русе Протоколчик
18.10.2009г. Д-р Н. Иванова
Национален регистър
Българската психиатрична асоциация – съсловна организация на българските психиатри изразява своето безпокойство относно липсата на Национален регистър на хората с психични заболявания. Промяната в Закона за здравето от в сила от 02.06.2009 визира създаване на такъв регистър както и излизане на Наредба относно реда за ползване и водене. За съжаление до момента такава наредба няма.
Липсата на Национален регистър създава затруднения в изпълнението на рутинната дейност на лечебните заведение за психиатрична помощ.
На първо място е много важна достоверността и актуалността на текста в медицинските документи които службите дават на различни институции, ведомства и работодатели. Това може да бъде постигнато единствено само чрез приемственост на информацията, която психиатричните лечебни заведения имат и могат да я предоставят на останалите си колеги в страната при съответния редът и условията за служебен обмен.
На второ място, но не на последно по важност е това, че липсата на информация за потърсилите психиатрична помощ пациенти в цялата страна води до невъзможност за провеждане на адекватно и последователно лечение. Чрез създаване на Национален регистър при определени нива на достъп до информацията му ще постигнем непрекъснатост в лечебния и диагностичен процес на лицата с психични заболявания.
С публикуването на чаканата наредба и със създаването на единен регистър ще бъдат премахнати всички възможности за спекулация с израза “не се води на учет”.
Надяваме се, че всички са убедени в необходимостта от синхронизиране на нормативната база касаеща даването и ползването на информация за психичното здраве на българските граждани.