ПРОГРАМА ЗА СПЕЦИАЛНОСТ ПСИХИАТРИЯ

1. Концепция

Програмата има за цел да подготви специалисти със следното професионално предназначение:

1.1. Да разпознават, формулират и назоват в сътрудничество с пациента проблемите свързани с психичния живот и междуличностовите отношения и да постигат съгласие с него за предприемането на съвместни действия.

1.2. Да запознават и убеждават близките от прякото човешко обкръжение на пациента в основателността и смисъла на постигнатата дефиниция по проблема на пациента.

1.3. Да изграждат хипотези за естеството на психичния проблем на пациента на езика на обяснителни схеми, които произтичат от теориите и концепциите на медицинската наука и практика, клиничната психиатрия и ученията за психичния живот, неговото развитие и нарушения, от които да се ръководят лечението, психотерапията и другите интервенции по случая.

1.4. Да създават терапевтичен съюз с пациента, да базират сътрудничеството с него на този съюз, да договарят сферите на отговорност и приносите към терапията на двете страни, да създават, водят и приключват терапевтичните контакти, като носят отговорността за възникването и развоя на ситуациите свързани с боледуването и грижите.

1.5. Да познават клиниката на психичните болести и разстройства, засягащи всички възрасти и свързани с различни причини, да умеят да ги диагностицират с помощта на психиатрично изследване, соматични прегледи и инструментални и лабораторни проучвания, да правят валидни прогнози за хода и протичането на заболяванията и да провеждат лечение с психотропни медикаменти, с други биологични методи и с уточнен набор от психотерапевтични и рехабилитационни подходи.

1.6. Да познават честотата, разпространението, културовите и социодемографски особености на психичните болести и разстройства; да познават програмите за обслужване, здравеопазните системи и политики в сферата на психичното здраве, законодателството и етичните норми свързани с човешките права.

1.7. Да умеят да работят в мултидисциплинарен екип, да ползват и упражняват супервизия, да ползват и дават консултации, да администрират, документират, обобщават и отчитат данни са службите и да планират развитието им.

1.8. Да умеят да изготвят доклади по случаи, съдебно-психиатрични, трудови и други експертни документи, изследователски проекти, научни текстове, обзорни материали и пр.

1.9 Да изготвят изследователски проекти, да прилагат и развиват изследователски инструменти в областта на клиничната психиатрия и науките за поведението.

1.10. Да познават научните дисциплини и учения, които обслужват клиничната психиатрия и техните постижения, на първо място невронауките, молекулярната генетика, експерименталната психология, ученията за психичния живот, социалната психология, медицинската социология, биостатистиката, методите за изобразяване на мозъка, психологията на развитието, психологията на групите, науките за семейството.

1.11. Да владеят и поддържат добро ниво на знания и умения в областта на общата и фамилна медицина и заболяванията водещи до висока и продължителна инвалидност.

2. Съдържание на програмата

2.1 Предметни области

Програмата покрива следните предметни области:

Клиника
Обща психопатология
Етиология на психичните болести
Психиатрична епидемиология
Клинична психиатрия
Органична психиатрия
Детска психиатрия
Съдебна психиатрия
Геронтопсихиатрия
Техники за изобразяване на мозъка

Теория
Нозология, класификация
Генетика (популационна, молекулярна, модерни генетични методи)
Епидемиология на незаразните болести
Невронауки (невротрансмитери, рецептори, клетъчна психофармакология и биохимия)
Биостатистика, отчетност и планиране, обследвания на здравния статус, компютърни методи, изследователски дизайн, медицинска социология
Социална психология (здравно поведение, поведение на боледуване, здравословен начин на живот, социална власт, социално влияние)
Теория на групата (малки групи, големи групи, групова динамика)
Психодинамични теории за психичния живот (психоанализа, его-психология, обектни отношения, психология на Аза и др.)
Семейство, семеен цикъл
Екологични и системни теории за живите системи

Интервенции
Психофармакология и друга биологична терапия
Индивидуална психодинамична психотерапия
Интеракционна групова психотерапия, групова анализа, групови отношения
Психодрама
Семейна терапия
Системна, стратегическа, краткосрочна и др. психотерапия
Когнитивна терапия
Социална рехабилитация, терапевтично обкръжение

Водене на случая
Приемане на случай, хипотезиране, първоначално оценяване
Психиатрично интервю
Динамично интервю
Социално интервю; други специализирани интервюта
Проблем, диагноза и дефиниция по случая; терапевтична задача
Експертиза
Терапевтична сесия
Семейна сесия
Супервизия
Консултация
Приключване на случая
Документиране
Администриране
Групова сесия
Екипно заседание
Докладване на случай
Препращане на случай

2.2. Нагласи, знания, умения.

Специализантът се подготвя за специалист, чийто професионализъм е съчетание:
от терапевтично поведение с другите (неексплоататорско, овластяващо, освобождаващо, насърчително);
от обяснения, целящи да предвидят развоя на нещата, които използват знанията за човека на днешната наука (а не мистичните схеми на лаическото мислене); и
от умения в областта на общуването (вербално и невербално; в двойка, група и други социални конфигурации), които осигуряват съвпадение между възнамеряваното послание на психиатъра и приетото послание от пациента.

Резултатът от обучението в рамките на програмата е жизнен стил и позиция, интегралност от нагласи, умения и знания, начин на взаимоотношения с другите. Този професионализъм възниква в резултат от реорганизация на вътрешната структура на индивида, която е често мъчителна, не протича гладко и не е следствие от успешно полагане на изпити.

"Ученето" в рамките на тази програма е процес на взаимодействие - устойчиво еволюиране на взаимоотношения - с преподавател образец (наставник).

Един от резултатите от това обучение е постигането на професионален идентитет, т.е. интернализиране на критериите за отговорно и компетентно професионално поведение.. Постигането на професионален идентитет превръща лекаря в автономен специалист, член на свободна професия, която се себерегулира чрез своите професионални общности.

3. Методи на обучение

Методите на обучение оползотворявани от програмата са:
- наставничество
- клинична работа под супервизия
- участие в мултидисциплинарен екип
- лична терапия/опит (индивидидуално и в малка група)
- развитие на писмени работи в тематичен семинар
- докладване на случаи
- участие/авторство на изследователски проекти
- практикуми, лекции
- работа над текстове в група и др.

4. Учебен план

Задължителните компоненти в учебния план са обучението в базисни психиатрични умения, личното емоционално развитие, клиничният опит и теоретичната подготовка.

4.1. Базисни психиатрични умения

Този компонент от обучението дава за цел да въведе специализанта в принципите на терапевтичното поведение - от създаването на терапевтичната ситуация през хипотезирането и оценката, до формулировката по случая и интервенциите. Специално ударение се поставя върху отчитането и направляването на процеса на взаимодействие с пациента.

Обучението в базисни психиатрични умения се извършва с метода на наставничеството, прилаган от признат преподавател в акредитирана клинична база за обучение (вж. 5 по-долу).

Обучението в базисни психиатрични умения се провежда през първите 12 месеца на специализацията и завършва с изпит, чието успешно полагане е условие за преминаване към самостоятелна работа със случаи под супервизия.

4.2. Лично развитие

Този компонент от обучението се основава на личен опит в малка група и/или индивидуална обучителна терапия от минимум 200 часа в акредитирана обучителна програма за терапевти. това обучение се извършва през първата и втората година от обучението за специалност и приключва с писмено становище от обучителя до комисията за специализация (вж. 6 по-долу).

4.3. Клиничен опит

Този компонент от обучението се извършва в акредитирани клинични бази за обучение с различен клиничен профил. Това обучение продължава 4 години и има следните задължителни елементи:

	обща болнична психиатрия		минимум 1 година
	извънболнична психиатрия		минимум 1 година
	съдебна психиатрия		минимум 3 месеца
	детска психиатрия		минимум 4 месеца
	спешна психиатрия		минимум 3 месеца
	геронтопсихиатрия		минимум 3 месеца
	психиатрия на зависимостите		минимум 3 месеца

Основният метод на клиничното обучение е самостоятелна работа с пациенти под супервизия от акредитиран преподавател. Всяка клинична база изготвя учебни модули, които се съгласуват в Катедрата (вж.5 и 8 по-долу).

Подготовката в специалните области (съдебна, детска, спешна, геронтопсихиатрия и психиатрия на зависимостите) става в специализирани клинични бази на ротационен принцип.

Срокът на клиничната подготовка е 4 години като във всяка обособена област продължителността на обучението не може да е по-кратко от посоченото. Останалите осем месеца се разпределят според предпочитанията на специализанта.

След успешно приключване на своето клинично обучение в съответната област на психиатрията специализантът представя документ в комисията по специализация, която води обучението му.

4.4. Теоретична подготовка

Това обучение се извършва чрез участие в тематични семинари, провеждани в клиничните бази за обучение. Организирано е в семинари от по 15 седмици при 2 часа дискусии седмично (2 семестъра годишно, зимен и летен, или общо 8 семинара). Всеки семинар се провежда в учебна група с постоянен състав от 7-8 участника и ръководител(и). ръководителят е автор на семинара и има задължението да формулира 15-те теми на семинара, да ги разпредели за подготвяне между участниците, да посочи и осигури литературните източници, да дава консултации при подготовката на темите, да модерира дискусиите, да организира и проведе оценяването на участниците.

Оценяването на теоретичната подготовка на участниците се извършва в края на всеки семинар на основата на писмена работа обсъдена пред комисия (колоквиум). В състава на комисията, която провежда колоквиума се включва и оценител от друга клинична база.

Всеки семинар се състои и описва от автора в следната структура:

• Заглавие / Име

• Тема

• Тематични единици

• Съдържание на всеки урок

• Литература и учебни материали

• Въпроси за оценка на знанията

На основата на документацията и разговор с автора семинарите се акредитират по валидната за момента процедура (вж. 8 по-долу).

Успешното участие в акредитирани семинари от следните тематични области е задължително за допускането до държавен изпит:

• Афективни разстройства

• Шизофрения

• Алкохолизъм и наркомании

• Олигофрения и епилепсия
  или

• Неврози, личностови разстройства, пост-травматично стресово разстройство

• Емоционални и поведенчески разстройства у децата
  или

• Психоорганични състояния

• Биологична терапия

• Психологична терапия

• Епидемиология, генетика, класификация, социална психиатрия, организация
  или

• Групи, семейства, насилие, поведение на боледуване

Семинарите могат да се провеждат в интензивен формат в комбинация с дистанционно обучение.

5. Бази за обучение

Базите за обучение са клинични заведения или техни подразделения, които отговарят на определени изисквания, основни измежду които са:

• поне един акредитиран наставник/обучител

• мултидисциплинарен екип/екипен метод на работа

• програмна организация на клиничната работа (отразена в описанието на клиничния профил на базата)

• акредитирана програма за клинично обучение и поне един акредитиран тематичен семинар;

• оборудване и литература за водене на обучение.

Утвърждаването на клиничните заведения или техни подразделения за бази за обучение става чрез акредитиране на основата на описание на клиничния профил, изготвено от клиничното заведение. Процедурата по акредитация се развива и предлага от Съвета на националния консултант и се съгласува с Българската психиатрична асоциация. Утвърждава се от Министъра на здравеопазването.

6. Ръководство на обучението

Обучението се ръководи от комисии с тричленен състав към катедрите по психиатрия, предложени от ръководителите им. Съставът и правилата за работата им се утвърждават от Съвета на националния консултант.

7. Приемане на кандидати

Приемането става с писмен анонимен изпит, проведен от комисия, чийто състав се предлага от националния консултант и се утвърждава от МЗ. Въпросникът за изпита се предлага от националния консултант.

8. Обяснителни бележки

Осъществяването на заложената в този документ идея за обучение за специалност по психиатрия изисква следните подготвителни стъпки:

• Изготвяне и представяне на клиничен профил на заведенията или техните подразделения, които желаят да бъдат бази за обучение.

• Акредитиране на клиничните бази за обучение, преподаватели/наставници, програми за клинично обучение и семинари. (Забележка: Предлага се първоначално процедурата за акредитиране да бъде основана на peer review. В резултата от тази процедура ще се изяснят и нуждите от обучение на обучителите и капацитета на психиатричната мрежа да поема специализанти по психиатрия. Също така ще се уточнят задачите и процедурите по текущото провеждане на акредитационната практика в психиатрията.)

• Изготвяне на въпросник за приемен изпит и назначаване на комисия за провеждане на изпита.

• Утвърждаване на комисии за специализация към катедрите по психиатрия и на правилник за работата им.

ВЪПРОСНИК ЗА ИЗПИТ ЗА КАНДИДАТИ ЗА СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ ПО ПСИХИАТРИЯ

Обща част

1. Поведение на боледуване. Взаимоотношения пациент-лекар. Лекарски стилове

2. Принципи на терапевтичното поведение. Професионална етика.

3. Психосоциални проблеми и психосоциални интервенции. Обща медицина и психиатрия.

4. Екипност в психиатрията. Принципи и технологии.

5. Човешките групи и психичната болест. Социална дисфункция. Институционализъм. Психиатрична стигма.

6. Класифициране на психичната болест: принципи и история. Многоосеви класификации: МКБ-10.

7. Теории за психичния живот: феноменологичен подход и мястото му в клиничната психиатрия (медицинския модел в психиатрията).

8. Теории за психичния живот: психодинамични теории и ролята им в психиатрията (осмислянето на преживелищния опит).

9. Теории за психичния живот: когнитивни подходи и мястото им в психиатричната практика (научаването в хода на жизнения опит).

10. Психична болест и наследственост. Среда спрямо наследственост в психиатрията.

Специална част

11. Депресия. Клиника, разпространеност, социална значимост, подходи в лечението.

12. Шизофрения. Клиника, разпространеност, социална значимост, подходи в лечението.

13. Мания. Клиника, разпространеност, социална значимост, подходи в лечението.

14. Епилепсия. Клиника, разпространеност, социална значимост, подходи в лечението.

15. Емоционални и поведенчески разстройства в детството. Клиника, разпространеност, социална значимост, подходи в лечението.

16. Злоупотреба с алкохол и наркотици. Клиника, разпространеност, социална значимост, подходи в лечението.

17. Деменция. Клиника, разпространеност, социална значимост, подходи в лечението.

18. Алкохолни психози. Клиника, разпространеност, социална значимост, подходи в лечението.

19. Умствено изоставане (Затруднения в обучението). Клиника, разпространеност, социална значимост, подходи в лечението.

20. Хронична шизофрения. Клиника, разпространеност, социална значимост, подходи в лечението.

Литература

Ачкова, М. (редактор), Психиатрия, 1995, “Знание”, София
Бояджиев, Б. и др. (съставители), Лекарят, пациентът, обществото, 1994, Фондация “Невронауки и поведение”
Бренер, Ч., Въведение в психоанализата, 1993, Отворено общество.
Воденичаров, Ц. и др. Медицинска етика, 1995
Голдбърг, Д. и др. Психиатрия в медицинската практика, 1992, Фондация “Невронауки и поведение”, София
Иванов, В. (редактор), Социална психиатрия, Медицина и физкултура.
Ритър, С., Ръководство по психиатрично сестринство, принципи и процедури, 1995, Фондация “Невронауки и поведение”