1. Обосноваване и Концепция
Програмата за профилна специалност по съдебна психиатрия е предназначена за лекари с основна специалност по психиатрия. Основните области са психиатрично - съдебни проблеми в различните области на правораздаването и въпросите свързани с оценката и превенцията на обществено опасното поведение на психично болните. Неин обект също са и проблемите на професионалната етика и деонтологията в психиатрията. Съдебната психиатрия запазва и базисни интереси в областта на психиатричната клиника, нозография и епидемиология.
Професионалната роля на психиатъра - експерт изисква специална компетентност и особени практически умения. Професионалното поведение на психиатъра-експерт е различно от терапевтичното поведение на психиатъра-лечител - неутрален анализ на поведението на клиента, без заинтересованост и емоционална свързаност.
Според сега действащите обучителни програми специфичните познания и практически умения, необходими на квалифицирания експерт, не се предлагат като системна подготовка в студентското обучение. В следдипломната квалификация се провеждат само отделни тематични курсове и модули. Инициативата за усъвършенстване е предоставена на самите експерти. Субективният елемент е водещ, нивото на подготовката и уменията прогресивно спадат, както и качеството на експертната работа. Това води до реални вреди в работата на правните органи и компрометира психиатричната професия.
Годишно в РБ се извършват приблизително 4000 психиатрични експертизи от около 420 специалисти по психиатрия и от 180 лекари без специалност. За сравнение е уместно да се спомене, че съдебната медицина е основна медицинска специалност, представена от стотина лекарите съдебни медици, а отговорностите пред съдебно психиатричната експертиза са от същото качество и важност както отговорностите пред съдебно медицинската. Тези аргументи обосновават провеждането на профилна специализация по съдебна психиатрия.
В системата на висшето медицинско образование в страната съществуват структури, които имат база (вкл. и стационарна) и специалисти, годни да провеждат обучение за такава специализация. Това са Катедрата по психиатрия - Клиниката по съдебна психиатрия и съдебна психология В МУ-София, както и Катедрите по психиатрия и медицинска психология в останалите ВМИ. База за някои основни психиатрични модули могат да бъдат и някои психиатрични болници и диспансери.
2. Цел
Програмата за профилна специалност по съдебна психиатрия има за цел да подготви специалисти-психиатри в тясно профилираната област на съдебната психиатрия.
Основната специалност по психиатрия обезпечава базисни познания по психопатология, клинична психиатрия и терапевтични умения, информираност в невронауките, експерименталната психология и патопсихологията, социалната психология, медицинската социология, психологията на развитието, психиатричните проблеми на неврологията и психосоматичната медицина, теоретичните направления и школи в областта на психоанализата, психодинамичните теории, когнитивното направление, групата и груповата динамика.
Специализацията по съдебна психиатрия има за цел да бъдат изучени процесите на мотивиране на поведението и в частност на антисоциалното поведение, психичните годности на човека да упражнява права и да носи отговорност, взаимовръзката между законодателството, социалните науки и превенцията на опасното поведение, взаимодействието между съдебни и прокурорски органи, полицейски служби, пенитенциарна система и помагащите професии при преодоляването на опасното поведение, принципите на превенцията на опасното поведение, деонтологията и правата на човека и съблюдаването им при прилагане на медицинска принуда, законовите текстове и нормативни актове относно експертната работа.
Програмата има за цел да създаде теоретична подготовка и практически умения относно теорията и уменията за водене на експертно интервю, контрола над преживяванията при експертната работа, опазването на професионалния авторитет и лично достойнство, извършването на центрирани диагностични и специфични експертни анализи, изготвянето и оформянето на диагностични и експертни заключения, защитата на експертни заключения.
3. Съдържание на програмата
Програмата зачита познанията и уменията от основната специалност по
психиатрия.
Новите тематични области са правна компетентност на психиатъра (основни теоретични концепции, наказателно, гражданско, семейно право, здравно законодателство, отговорности и права на експерта), етика и деонтология (теория на социалните роли, човешки и граждански права, права на пациента, професионални роли и отговорности), познания и умения за разпознаване и преодоляване на риска в поведението на душевно болните, оценката на девиантното поведение на малолетните и непълнолетните, преценка за годност да се упражняват права (дееспособност) и да се носи отговорност (вменяемост).
Нова практическа област е усвояването на специфични експертни умения и поведение (съставяне на експертна хипотеза, експертен анализ, оформяне на експертно заключение, зашита на експертно заключение, работа в експертен екип, водене на експертно интервю).
4. Хорариум и учебен план
Продължителност на Програмата - две години.
Програмата може да бъде изпълнена непрекъснато или с прекъсване за не повече от 4 г. от включването. За приключено се приема обучение с изпълнени всички изисквания на програмата и изработен задължителен минимум 100 кредита. Всеки обучителен модул се кредитира в зависимост от неговата продължителност и сложност. Активността на специализиращия в обучителните форми и оценките от заключителните колоквиуми дават възможност за получаване допълнителни кредити. Набирането на кредити над минимума не е задължително, но носи допълнителен бонус към характеристиката на кандидата при явяване на държавен изпит.
Специализираното обучение се извършва в две форми - базисен теоретичен курс и тематични модули. Всички преминали обучителни форми се вписват в Книжка на специализиращия.Специализиращият задължително провежда програма за лично развитие в група за собствен опит в обем от 60 часа или представя доказателства за преминал такъв цикъл. Преминаването на такава програма се кредитира с 10 кредита. При участие в група за собствен опит в по-голям обем часове, в зависимост от техния брой, специализиращият може да получи допълнителни кредити, не повече от 3.
Основните тематични области на Програмата се представят в теоретичен модул в рамките на 10 работни дни (60 часа лекции и упражнения). Участието в този модул е задължително. Той носи 20 кредита предвид смесения характер. Проявена активност в модула може да донесе на специализиращия до З допълнителни кредита. Теоретичният модул включва темите:
1. Етика и деонтология в експертната работа |
4 ч. |
2. Особености на социалната и професионална роля на експерта |
6 ч, |
3. Нормативни актове относно експертизата |
4 ч |
4. Психологични области в психиатричната експертиза |
6 ч. |
5. Структура на експертизата |
4 ч. |
6. Обект (и) и субект (и) на психиатричната експертиза |
4 ч. |
7. Превенция на опасното поведение |
6 ч. |
8. Девиантното и престъпно поведение на малолетните и непълнолетните |
4 ч, |
9. Вменяемост и невменяемост |
6 ч. |
10. Дееспособност и запрещение |
4 ч. |
11. Психична болест и опасно поведение |
6 ч. |
12. Защитно поведение |
2 ч. |
13. Афектът в опасното поведение |
2 ч |
14. Повлияване от психоактивни вещества при опасното поведение |
2 ч. |
Подготовката по тематични модули е основна форма на обучение и специализация.
Модулите са два типа - задължителни и избираеми.
Задължителните обхващат базисните области на специфичната експертно-психиатрична квалификация и умения, а избираемите служат за разширяване на теоретичните познания и практическите възможности. Модулите се провеждат на работното място на специализиращия чрез самоподготовка, консултации, супервизия и изготвяне на експертизи. В края на всеки модул специализиращият провежда период от 10 работни дни в основната база на Програмата - Клиниката по съдебна психиатрия и съдебна психология. В този период той завършва теоретичната си подготовка, доказва практическите си умения и защищава колоквиум по темата на модула. Всеки модул има фиксирана продължителност. За всички модули се изготвя фиксиран брой (57) експертизи. Тези експертизи се оценяват с кредити съобразно броя и качествата им. Специализиращият следва да набере минималния брой кредити (70).
От задължителните модули специализиращият следва да набере 64 кредита, от избираемите - още 6 кредита.
Успешно завършените модули се вписват в книжката на специализанта, вкл. и постигнатите кредити. Всеки специализант е задължен да положи успешно 13 задължителни и З избираеми модула. Модулът се приема за завършен и носи кредити при показан успех минимум добър (4). При успех мн. добър (5) специализиращият може да получи 1 допълнителен кредит, при оценка отличен (6) допълнителните кредити се увеличават на 2. След приключване на теоретичния модул, участието в група за собствен опит и шестнадесетте тематични модула, при събиране на задължителния минимум кредити, специализантът придобива правото да се яви на изпит за профилна специалност по съдебна психиатрия.
Задължителни:
-Етика и деонтология, Особености на социалната и професионална роля на
експерта
1 месец; практическо допълнение 2 експертизи 2 кредита
-Обект (и) и субект (и) на психиатричната експертиза
1 месец; практическо допълнение 2 експертизи 3 кредита
-Структура на експертизата, нормативни актове относно експертизата
1 месец; практическо допълнение 3 експертизи 4 кредита
-Превенция на опасното поведение на психично болните - настаняване на принудително / задължително лечение и освобождаване от принудително / задължително лечение
2 месеца; практическо допълнение 10 експертизи 12 кредита
-Експертна оценка и прогноза на девиантното и престъпно поведение на малолетните и непълнолетните
1 месец; практическо допълнение 3 експертизи 4 кредита
-Психични годности за носене на наказателна отговорност - аспекти на вменяемостта
2 месеца; практическо допълнение 8 експертизи 10 кредита
-Психични годности за участие в наказателна правна процедура и за
изтърпяване на наказание - аспекти на вменяемостта
1 месец; практическо допълнение 2 експертизи 3 кредита
-Афектът в опасното поведение
1 месец; практическо допълнение 3 експертизи 3 кредита
-Защитно поведение
1 месец; практическо допълнение 2 експертизи 3 кредита
-Повлияване от психоактивни вещества при опасното поведение
1 месец; практическо допълнение 5 експертизи 5 кредита
-Психологични области в психиатричната експертиза
2 месеца; практическо допълнение 5 експертизи 5 кредита
-Методология и методики за изследване на риска от опасни прояви и на нуждите от грижи и корекция - превенция и ресоциализация
1 месец; практическо допълнение 3 експертизи 5 кредита
-Психични годности в гражданския процес и в семейното право - за извършване на сделки, свидетелска годност, годност за участие в процес, родителска годност, осиновяване и пр.
2 месеца; практическо допълнение 3 експертизи 5 кредита
Избираеми (с експертен акцент):
- Влияние на разстройствата на отделните психични сфери върху човешкото
поведение
1 месец; практическо допълнение 2 експертизи 2 кредита
- Шизофрения и годности за упражняване на права и носене на отговорност
1 месец; практическо допълнение 2 експертизи 2 кредита
- Афективни психози и годности за упражняване на права и носене на
отговорност
1 месец; практическо допълнение 2 експертизи 2 кредита
- Личностово разстройство и годности за адекватно/адаптивно поведение
1 месец; практическо допълнение 2 експертизи 2 кредита
- Когнитивен дефицит и годности за упражняване на права и носене на
отговорност
1 месец; практическо допълнение 2 експертизи 2 кредита
- Епилепсия и годности за упражняване на права и носене на отговорност
1 месец; практическо допълнение 2 експертизи 2 кредита
- Болестна зависимост от психоактивни вещества и годности за упражняване на
права и носене на отговорност
1 месец; практическо допълнение 2 експертизи 2 кредита
- Годности в наказателния и граждански процес на подрастващите
1 месец; практическо допълнение 2 експертизи 2 кредита
- Особености на терапията на психичните разстройства при лица лишени
от свобода
1 месец; практическо допълнение 2 експертизи 2 кредита
- Етапи на жизнения цикъл и значението им за девиациите на човешкото
поведение и за експертната оценка
1 месец; практическо допълнение 2 експертизи 2 кредита
- Социотерапия и ресоциализация при пациенти с опасно поведение
1 месец практическо допълнение 2 експертизи 2 кредита
В хорариума на Програмата за двете години на обучение са предвидени 4 м. домашен отпуск.
Бази за обучение
Базите се определят със заповед на Министъра на здравеопазването по предложение на ръководството на Програмата, след предварителен анализ по конкретни критерии на възможностите на психиатричните структури да бъдат обучителни бази. Основна обучителна база е Клиниката по съдебна психиатрия и съдебна психология - СБАЛНП "Св. Наум", ул. "Д-р Любен Русев" № 1. Психиатричните клиники при МУ - София, Психиатрични клиники при ВМИ Пловдив, Варна и Плевен, психиатрични болница, центрове за психично здраве и диспансери могат да бъдат бази за обучение, ако са акредитирани за такива.
5. Ръководство на Програмата
Ръководството на програмата се състои от комисия от три хабилитирани лица от Катедрата по психиатрия при МУ - София и от Катедрите по психиатрия и медицинска психология в други ВМИ, с профилна специалност по съдебна психиатрия.
6. Приемане на кандидати
Съгласно ЗВО, ЗНЗ и профилната Наредба - според резултатите от писмен анонимен изпит, оценени от комисия в състав, утвърдена от МЗ.
7. Придобиване на профилна специалност по съдебна психиатрия Съгласно ЗВО, ЗНЗ и профилната Наредба - след практически и теоретичен изпит, положен пред комисия, утвърдена от МЗ. При оценката на специализиращия комисията взема предвид и броя кредити (минимален или разширен)
Приложения:
Приложение № 1 Конспект за анонимен изпит за включване в специализацията
Приложение № 2 Литература за анонимен изпит за включване в специализацията
Приложение № 3 Конспект за държавен изпит за придобиване на специалност "съдебна психиатрия"
Приложение № 4 Литература за държавен изпит за придобиване на специалност "съдебна психиатрия"
Председател на комисията по Програмата:
Доц. д-р Владимир Велинов, дм, съдебен психиатър
София, 2005 г.
Приложение № 2
Препоръчвана литература за конкурс за включване в Специализация по профилна специалност “съдебна психиатрия”
1. Айдаров Й., Криминология, Основни проблеми, С., Албатрос, 1996
2. Велинов, Вл., Особености на рецидивното опасно поведение на болните от шизофрения, дисертация за придобиване на научна степен “кандидат на медицинските науки”, С., 1988
3. Гърбачева А., Психология на девиантното поведение, Абагар, Велико Търново, 1996
4. Дончев П., Върху разпространението, прогнозата, болестните механизми и превенцията на обществено опасните действия на психично болните, Дисертация за придобиване на научна степен “доктор на медицинските науки”, С., 1977
5. Дончев П., П. Петкова, Вл. Велинов, Програми за ресоциализираща подкрепа на лишените от свобода в условията на затвора, Затворно дело, бр. 2/1993 и бр. 1/1994
6. Маджаров Е., Юридическа психология, Варна, ВСУ “Черноризец Храбър”, Албатрос, 1997
7. Медицинско право и деонтология, под ред. на П. Дончев, С., Мед. и физк, 1992
8. Международна харта за правата на човека, София прес, 1989
9. Наредба № 23/18 май 1994 г. на Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването за съдебно медицинските, съдебно психиатричните и съдебно психологичните експертизи (ДВ бр. 45/1994 г.)
10. Наредба № 16 от 13.05.2005 г. за съдебно-психиатричните експертизи за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства (ДВ, бр. 45 от 31.05.2005 г.)
11. Петкова П., Психологичен анализ на агресивната предиспозиция, Дисертация за придобиване на научна степен “кандидат на медицинските науки”, С., 1995
12. Пийз А., А. Гарнър, Езикът на тялото и скритият смисъл на думите, С., Ciela, 2000
13. Ръководство по съдебна психиатрия, под ред. на П. Дончев, С., Мед. и физк., 1987 г.
14. Фромм Е., Анатомия человеческой деструктивности, М., Республика, 1994
15. Хаджийски М., Психологическо консултиране в пенитенциарната практика, Faberр Велико Търново, 2001
16. Шулман Л., Изкуството да се помага на индивиди, семейства и групи, С., Фондация “Невронауки и поведение, 1994,
17. Forensic Psychiatry, Chapter 52, in Comprehensive Textbook of Psychiatry, edited by H.I. Kaplan and B.J.Sadock, Sixth edition, Williams & Wilkins, vol. 2, 2747-2777
Приложение № 4
Препоръчвана литература за подготовка по Програмата и за държавен изпит по профилна специалност “Съдебна психиатрия”
Адлер А., Индивидуална психология, практика и теория, част І и ІІ, С., ИК “Алегро”, 1998
Айдаров Б., Личността на престъпника и проблемът за типологията на престъпниците, С., Наука и изкуство, 1978
Айдаров Й., Криминология, Основни проблеми, С., Албатрос, 1996
Ангелова Р., Л. Кръстев, Психологически тестове, Издателство на ЮЗУ, Благоевград, 1994
Блюм, Г. Психоаналитические теории личности. М., Издательство ”КСП”, 1996
Велинов, Вл., Особености на рецидивното опасно поведение на болните от шизофрения, дисертация за придобиване на научна степен “кандидат на медицинските науки”, С., 1988
Гайдаров К., Девиантно поведение на непълнолетните, Социално психологически механизъм, София, Албатрос, 1998
Градев Д., Социална психология на масовото поведение, С., Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1995
Гълъбов Л., Психопатия и престъпление, С., Мед. и физк., 1967
Гърбачева А., Психология на девиантното поведение, Абагар, Велико Търново, 1996
Дончев П., Механизми на обществено опасните действия и медицински мерки за социална защита при шизофрения, Дисертация за присъждане на научна степен “кандидат на медицинските науки, С., 1969
Дончев П., Върху разпространението, прогнозата, болестните механизми и превенцията на обществено опасните действия на психично болните, Дисертация за придобиване на научна степен “доктор на медицинските науки”, С., 1977
Дончев П., П. Петкова, Вл. Велинов, Програми за ресоциализираща подкрепа на лишените от свобода в условията на затвора, Затворно дело, бр. 2/1993 и бр. 1/1994
Ериксън, Е., Идентичност, младост и криза, С., Наука и изкуство, 1995
Кокошкарова А., Психологично изследване на личността в клиничната практика, С., Мед. и физк., 1984
Маджаров Е., Юридическа психология, Варна, ВСУ “Черноризец Храбър”, Албатрос, 1997
Медицинско право и деонтология, под ред. на П. Дончев, С., Мед. и физк, 1992
Международна харта за правата на човека, София прес, 1989
МКБ-10 (Международна класификация на болестите-Х ревизия), Психични и поведенчески разстройства, клинични описания и диагностични указания, Център за сътрудничество със СЗО по проблемите на психичното здраве, С., 1992
Наредба № 23/18 май 1994 г. на Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването за съдебно медицинските, съдебно психиатричните и съдебно психологичните експертизи (ДВ бр. 45/1994 г.)
Наредба № 16 от 13.05.2005 г. за съдебно-психиатричните експертизи за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства (ДВ, бр. 45 от 31.05.2005 г.)
Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства
Наредба № 1/5 май 2004 г. на ВСС за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица (ДВ бр. 51/2004 г)
Нинов Б., Поведение и отклонения, С., 1996
Организация на съдебната експертиза в България, под ред на Ц. Цеков, С., Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1994
Панев Б., Криминология, С., Университетско издателство, 1995
Пенева М., Съдебно-психиатрична експертиза за вменяемостта и профилактиката на обществено опасните деяния при психично болните, Дисертация за придобиване на научна степен “кандидат на медицинските науки”, С., 1966
Пенева М., Форма и съдържание на психопатологичните състояния при жени с насилствени деяния, Дисертация за придобиване на научна степен “доктор на медицинските науки”, С., 1983
Петкова П., Психологичен анализ на агресивната предиспозиция, Дисертация за придобиване на научна степен “кандидат на медицинските науки”, С., 1995
Пийз А., А. Гарнър, Езикът на тялото и скритият смисъл на думите, С., Ciela, 2000
Попов Хр., Човешката агресия, С., Color-Studio, 1999
Психология человеческой агресивности, под ред. К.В. Сельченок, Минск, Харвест, 1999
Ръководство по психиатрия, под ред. На М. Ачкова, С., Мед. и физк., 1998
Ръководство по съдебна психиатрия, под ред. на П. Дончев, С., Мед. и физк., 1987 г.
Социална психиатрия, под ред. На Вл. Иванов, С., Мед. и физк., 1989
Стоицева Т., И усмивката може да бъде заповед, С., Ико-интелект, 1992
Уиникът Д.У., Игра и реалност, С., ЛиК, 1999
Фройд А., Егото и защитните механизми, С., ЛиК, 2000
Фройд З., Въведение в психоанализата, С., наука и изкуство, 1990
Фройд З., Психоанализа и медицина, Евразия-Абагар, Плевен, 1993
Фромм Е., Анатомия человеческой деструктивности, М., Республика, 1994
Хаджийски М., Психологическо консултиране в пенитенциарната практика, Faberр, Велико Търново, 2001
Хекхаузен, Х. Мотивация и деятелность. т. I и II. М., Медицина,1986
Цафаров К., Самоубийствата в България (клинико-епидемиологичен анализ), дисертация за придобиване на научна степен “доктор на медицинските науки”, С., 1981
Шипковенски Н., Начала на хомицидологията, Соц. пробл., 1972, бр. 4, 50-60
Шипковенски Н., Проблематика на шизофренните и циклофренните умъртвявания, автореферат за придобиване на научна степен “доктор на медицинските науки”, С., 1969
Шишков А., Асоциално поведение на подрастващите, дисертация за придобиване на научна степен “кандидат на медицинските науки”, С., 1980
Шулман Л., Изкуството да се помага на индивиди, семейства и групи, С., Фондация “Невронауки и поведение, 1994,
Юнг К.Г., Архетиповете и колективното несъзнавано, Издателство ЕА-Плевен, 1999
Юнг К.Г., За основите на аналитичната психология, Тавистокски лекции 1935, Издателство ЕА-Плевен, 1995
Bandura A., Aggression. A Social Learning Analysis, Prentice Hall, I nc, Englewood cliffs, New Jersey, 1983
Cutler B.L., S.D. Penrod, Mistaken Identification. The Eyewitness, Psychology and the Low, Cambridge University Press, 1995
Forensic Psychiatry, Chapter 52, in Comprehensive Textbook of Psychiatry, edited by H.I. Kaplan and B.J.Sadock, Sixth edition, Williams & Wilkins, vol. 2, 2747-2777
Gevalt und Zwang in der Srationaren Paychiatrie, Herausgegeben von Johann Kebbel & Niels Porksen, Rheinland-Verlag GmbH-Koln in Kommission bei Dr. Rudolf Habelt Gmbh-Bonn, 1998
Glueck, Sh. & E. Glueck, Five hundred criminal careers. N. Y., 1940
Hilke R., W. Kempf, Aggression, Verlag Hans Huber, Bern-Stuttgart-Wien, 1992
John R., Aggression, in Comprehensive textbook of Psychiatry, edited by H.I. Kaplan and B.J.Sadock, Sixth edition, Williams & Wilkins, vol. 1, 310-317
Low and Mental Health, Major Development and Research Needs, Edited by Saleem A., Shah and Bruce D. Sales, U.S. Department of Health and Human Services, Public Health Services, 1991
Psychiatric Emergencies, Chapter 30, , in Comprehensive Textbook of Psychiatry, edited by H.I. Kaplan and B.J.Sadock, Sixth edition, Williams & Wilkins, vol. 2, 1739-1767
Quinsey V.L., G. Harris, M. Rice, C. Cormier, Violent Offenders, Appraising and Managing Risk, American Psychological Association, Washington DC, 1998
Schizophrenia, Chapter 14, in Comprehensive Textbook of Psychiatry, edited by H.I. Kaplan and B.J.Sadock, Sixth edition, Williams & Wilkins, vol. 1, 789-1019
Sirles Fr. S., Behavioral Science for Medical Students, Williams & Wilkins, Baltimore-Hon Kong-London-Munch, 1993
Substance-Related disorders, Chapter 13, in Comprehensive Textbook of Psychiatry, edited by H.I. Kaplan and B.J.Sadock, Sixth edition, Williams & Wilkins, vol. 1, 755-789
Basic Internet Pages:
http://members.optushome.com.au/dwillsh/
http://dir.yahoo.com/Health/Medicine/Psychiatry/Forensic/
http://www.forensic-psych.com/
http://www.priory.com/forpsy.htm
http://www.geocities.com/Athens/7429/psychlaw.html
http://www.reidpsychiatry.com/
http://www.forensic-psych.com/articles/artEthics.html